Додето сме млади, додето сме хубави,
обичта покрай нас все кръжи и кръжи...
Очите ни срещат погледи влюбени,
ушите ни слушат мили лъжи.

И ний разцъфтяваме като горди кринове,
къпани от ласкави дъждове,
галени от ветрове копринени,
блеснали в лъч мигновен...

Но, когато очите ми избледнеят
и по ръцете избият кафяви петна,
когато косата ми със снега се слее
и стана просто стара жена

от всички, които са ме обичали,
край мен ще остане само един
и за него аз ще съм винаги хубава,
неотделима, както преди.

Той ще милва ръката ми стара и грозна,
ще ме води полека с усмивка добра...
Затова сега мисля със нежност за този,
със когото ще се състаря!

                                        Ст. Пенчева

                                  

съм поглеждала със завис възрастни двойки хванати за ръка и гледащи се нежно в очите с безкрайна любов. И добре, че все още срещам такива. Имам надежда, че е възможно, че е осъществимо.

и на теб да ти се случи!